Визията за библиотеката на XXI в. включва различни компоненти, обединени от необходимостта тя да бъде модерна, да инициира иновативни практики, адекватни на очакванията и потребностите на съвременния читател, като същевременно запази и традиционния си ангажимент да съхранява обществената памет – чрез книжовното богатство, което съхранява и популяризира, и чрез инициирането на прояви и форуми, дискутиращи значими обществени процеси, събития, личности и теми.

Такава тема, която няма и не трябва да загуби актуалността си във времето и различните национални и обществени пространства, е дисидентството – синоним на обществената бдителност и будна съвест, на инакомислието и несъгласието, т.е. на онази енергия, която коригира обществения порядък и задава насоки на общественото развитие съобразно изконния човешки стремеж към по-добър живот. Значимостта на дисидентството за общественото развитие добре обобщават думите на Георги Марков: „Всичко добро и красиво под слънцето е възникнало не в тон с регламента, колкото и благороден да е той, а в резултат на съпротивата.”

Защо дисидентството е сред темите акцент в културната дейност на Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ през настоящата година? Идеята ни да инициираме прояви, обединени от нея, бе провокирана от честването през 2016-та на 80-годишнината от рождението на чешкия президент, интелектуалец и драматург Вацлав Хавел – лидер на опозицията в Чехословакия, символ на Нежната революция и прехода от комунизъм към демокрация; знаково име в чешкото и европейското дисидентството. Идеята ни бе провокирана и от новоизлязлата книга на известния писател и журналист Димитър Бочев – сборника с литературни и философски есета „Несъгласни думи”. Политически емигрант и дългогодишен редактор в радио „Свободна Европа”, Димитър Бочев е сред знаковите имена на българското дисидентство; книгата му също е подчинена на дисидентската тематика – наред с фундаменталните философски въпроси, свързани с разгадаването на Бога и света, текстовете в сборника представят и спомени на автора за годините, прекарани в чужбина, и за познанствата му с Георги Марков, Асен Игнатов, Димитър Инкьов, Тончо Жечев, Атанас Славов, Румяна Узунова, Христо Огнянов, Желю Желев и други личности, които духовно и екзистенциално повлияват съдбата му и които днес са знакови имена на българското дисидентство.

Проявите, обединени от темата дисидентство, Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров” организира и реализира като проектна концепция „Литература на несъгласието и съвременност”, която аргументира пред Общински фонд „Култура” – Шумен. В резултат на шуменци и гостите на града бяха предложени интересни културни събития.

Aкцент в инициираните прояви бяха срещата с Димитър Бочев и книгата „Несъгласни думи”, както и разговорът с автора за свободата като себеизживяване, а не като наложено от външни фактори състояние на духа; за писането като форма на живот; за писането в конфликт с регламента и функцията на стойностната литература да бъде опозиция на властта и барометър на обществените процеси; за думите на несъгласие като най-смислените и съдържателни думи; за дребнотемието на западните общества, постигнали изконните граждански идеали, и за естетиката на грозното, която изживява българския посткомунистически преход. Част от програмата на събитието бе и представянето на изработения от библиотеката буктрейлър по книгата „Несъгласни думи” като иновативен и провокиращ читателския интерес маркетингов продукт, особено близък до нагласите, очакванията и възприятията на по-младата читателска аудитория.

В рамките на концепцията „Литература на несъгласието и съвременност” Шуменската библиотека представи и фотодокументалната изложба „Вацлав Хавел. Политика и съвест”, документалния филм „Животът според Вацлав Хавел” и театралната постановка „Аудиенция” по едноименната пиеса на Хавел, представена от актьорите Филип Трифонов и Николай Гундеров с ефектни импровизации и препратки към българската действителност от времето на социализма.

Изложбата „Вацлав Хавел. Политика и съвест” откриха заместник-посланикът на Чешката република в България Ярослав Камас и директорът на Чешкия център в София Катерина Хортаева. Концепцията на изложбата, предоставена от Чешкия център и организирана със съдействието на библиотека „Вацлав Хавел” в Прага и на Института за изследване на тоталитарните режими и на Министерството на външните работи на Чешката република, е да представи актуалността на Хавеловите идеи и днес. Най-добре тази концепция изразява кураторът на изложбата Ян Хрон, който казва: „Често поглеждаме към Хавел като към безопасна част от миналото. Само че много от това, което е написал или казал, провокира и днес, a за някой може да се окаже и политически взривоопасен материал.” Документалната част на изложбата представя Хавел чрез неговите книги и политически есета, чрез речите му от периода 1990 – 2008 г. и други общодостъпни текстове. Снимките в експозицията са дело на известни чешки фотографи, съпътствали чешкия президент в културния и политическия му живот. Документалният филм на режисьорката Андреа Седлачкова „Животът според Вацлав Хавел” е първата документална лента за известния политик и интелектуалец, а голямото й достойнство е, че показва живота на Хавел изключително достоверно, в цялата му пъстрота – живот на интелектуалец и политик бунтар, почитател на жените, на ъндърграунд културата и рока.

И изложбата, и филмът със съдействието на Чешкия център в София биха били достояние на читателската аудитория и в други български градове. Пожелаваме тези срещи да се състоят, а целта на настоящето изложение е да получат публичност стойностни, актуални и явно необходими предвид интереса културни прояви. Срещите с творци, творчество, изкуство остават ангажимент на съвременната българска библиотека – ангажимент не просто да съхранява културната памет, а и да провокира въпроси и намирането на отговори.

Автор: Татяна Вътова